Този вирус прекалява,
колко време ни отне!
Цяла зима продължава,
сложи ни на колене.
На компютъра- контролни,
писна ни от самота.
В карантина, недоволни,
преобръщаме дома.
За училище мечтаем,
сред приятели в студа
с шемета необуздаем
как разриваме снега,
как се бием с топки хладни,
и си пълним с тях гърба,
смеховете ни до пладне
как огласят местността.
Стръмни ледени пързалки
мамят ни да полетим.
От висулките с близалки
ще се черпя несмутим.
Състезание с шейните
пак печелим с моя клас,
купата е на вълните
от ръце, а аз без глас.
Сняг до кръста нека има,
здраве да си съберем!
Весели на Баба Зима
внучета ще порастем.
© Светличка Todos los derechos reservados