Воаяж, воаяж...

21 feb 2008, 11:15

Poesía

595 0 5

Когато пиша, съм покорна
на мислите си, чакащи в мене.
Да препътувам неуморно
поясното си делене
и да ги каня постоянно
на матинета, соарета,
и там, в представяне брилянтно,
надиплени, напудрени да светят.
Да се прелистват сред овации,
в които ще ме пращат на почивка.
И като съвършени грации,
излезли от най-добра отливка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Воаяж, воаяж...

Искате да прочетете повече?

Propuestas