Водка си, с натурален сок,
опияняваш ме бавно...
спираш дъха ми във мислен гълток
и ожаднявам, до гладно...
Водка си, пареща вдън
и ми премрежваш очите,
стопляш сърцето ми с капчици сън
и ми замезваш с мечтите...
Водка си - стапяш и лед
в чаша, заоблила бара,
как ми се пие до дъно от теб -
трезвен съм - имай ми вяра...
Водка си - танц на очи,
вихриш ме в нежна усмивка,
мисля, че вече съвсем ми личи -
искам те, много си пивка...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados