ще преплувам и теб,

и слънцата, които ти подарих,

във време, измислено от трети, 

когато бурята сънува пети стих,

а аз се плаша от новите куплети.

ще те изплувам,
свръхглаголно, в инфинитив

до брега и гънката на порива

с желание в многоточие и взрив 

спомена реши да се самоизмива.

--
но плувал си другаде ти и преди

и връщал си се много пъти

ако съм воднисто смела - остани,

пък нека водите да са вечно мътни.