Тук си стъпил с орисия за борба.
На теб улиците и горите са ти тесни.
Воин роден с цел за свобода,
намерил я в собствените песни.
Не е нужно да изкореняваш тръни.
Не е нужно да се потиш до зори.
Но не спирай да вървиш напред,
замечтан, към своите висоти.
Не се губи в чуждите поеми.
Не си търси място в нечий лабиринт.
Обгърни света си в хризантеми
тихо, под нечия въздишка скрит.
Не си роден за да те ограничават.
На ничии граници ти не подлежиш.
Не си роден да те пресъздават
А да се бориш, пееш и блестиш.
Ти воин си с китара в ръка.
В сърцето, скрито пламъкът гори.
Обезсмисляш думата - тъга,
в света, който сътвори.
© Радица Божилова Todos los derechos reservados