21 oct 2010, 16:42

Воинът няма нужда да бъде пожален 

  Poesía
801 0 16

Майчице...

 

Осакатя за живот плътта ми

сред участта, в която те открих.

Ни гордост, ни дихание спасих,

защо, злощастнице,  не ме пожали!

 

Майчице...

 

Родих от мъките ти многопластови обвивки.

Една след друга бронебойно се покрих.

Така със болката ти, мамо, се сродих.

Не казвай нищо, знам... отиваш си, обичайки.

 

Майчице...

 

И ти ли с гордост, майко, ме предаде?!

Бори се, клетнице, със силата на детските мечти.

Бори се, майко, цвете никне във косите ти,

под тях живецът на утопията се подаде.

 

Майчице... Не ме жали...

 

 аз свикнах със дъха ти бездиханен.

Привикнах и със пламъците без искри,

защото  моето сърце не те вини,

а воинът няма нужда да бъде пожален.

 

 

 

 

 

Посвещавам стиха на всички Воини в  битката с мозъчните тумори.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??