Страхът скова моето сърце,
душата ми трепне като перце.
Железни оси хвърчат към беззащитния народ,
молят се за своя мил живот.
Огнен гняв света залива,
човещината бавно загива.
Кому е нужна тази ужасия?
Обричате всичко в проклетия.
Децата пощадете
и на мига с това безумие престанете!
Брат застава срещу брата,
не търсете отплата.
Спрете!
Ръцете стиснете.
Нека добрината властва.
Нека не създаваме война, а братства.
Под едно небе живеем,
с война всичко ще пропилеем.
© Виолина Гергова Todos los derechos reservados