Къде избяга, моя музо?

Уплашена ти онемя

Изостави душата заключена в клетка

на неизразима мъка и самота

Изостави я, щом стана страшно

и когато трябваше да се говори, ти мълча

но върнеш ли се, няма да се сърдя

и моля те единствено – ела

Ела, защото трябва да разкажем как

в поредната война брат убива брат,

кръвта как напоява тъжната земя,

а Смъртта изпраща още гибелни ята

Детските сълзи пълнят езера

С такава ужасяваща цена

какво си струва да платите?

В поквара давят се мечтите

Рухна и бетонната стена,

събрала на дните водите

Отприщени удавиха труда

понесоха студени трупове

и ледена забрава по света

Погребани сред руини на сграда

безименните жертви спят

и няма повече да видят светлината

на своята мозайка, унищожена от снаряда

Протегнали ръце към слънцето високо

красиви и щастливи стройни хора там

сияеха; детенце синеоко

усмихваше се с тих уверен плам

Искряха там и три велики думи,

дишащи със кирилските букви

в мозаечните изумруди

на пъстра простота:

Мир

           дружба

                          свобода

Снарядът се изсмя и заличи вселени

зее само страшна рана днес

кръвта пролята сее злокобни идеи:

Война, омраза и разруха, гнет

Кажете ми, кой отрежда за смъртта билет?

и трябва ли на този бог свиреп

и ние да се кланяме

Пропадаме

насочено е дулото на времето димящо

към нашите души

Музо, събуди се, че е страшно