Ех, войници, войници,
мои набори стари!
Натежали са есенни жици -
тънкострунни самотни китари...
Ех, войници, войници,
как отлитнаха дните!
Пеят тъжно разплакани птици,
там далече отвъд висините...
Ех, войници, войници,
мои верни другари!
Колко черни къдрици
старостта ги попари!
Не тъжете, войници!
Не запалвайте клади!
Светят шепа жълтици
в душите ни млади!
© Хари Спасов Todos los derechos reservados