Воля на духа
Подсъзнателна пустош
в мен все цари,
извиквам понякога спомените,
а душата ми от тях се гневи.
Одухотворена от слънцето -
обляна в лъчи,
а вечер от сребристите нишки
на Луната огряна,
но... нещо все не достига.
Искам да полетя над земята...
Искам да избягам далеч
от ежедневната сивота в душата,
от настоящето, което се мени
с повторение от многократно безсилие,
от бъдещето да съм беззащитна.
Искам да избягам
от прегръдката на самотата, тъгата -
обезвереното време,
в което се лутам без посока.
Да намеря нов път
за новото, което ме чака.
Етюд несъизмерим
за моите критерии,
но толкова правдив -
пропит от моето безверие...
Заваляха едри дъждовни капки
в душата ми всичко, което рисувах
размиха набързо без четки...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados