Вопъл тих разкъса тишината
като самотна птица в черното небе.
Проклех с него нея, самотата,
след теб нахлула в моето сърце.
Това остана ми след теб. Сълзите
ги изплаках вече. Свърши.
Лошо все се случва на добрите.
Няма кой сълзите ми да бърше.
В огледалото на мъката си черна
се огледах. На мен си не приличам.
Болката в очите ми безмерна
е цената тебе да обичам.