~iSkRiCa~ (Свобода)
99 141
8 feb 2008, 9:30

Воят след луната 

  Poesía » De amor
487 0 6
Щастлива съм. Като накъсан дъх.
Прескочен удар на сърце.
И после, всеки дъх ме връща
в на реалността безумните ръце.

Щастлива съм. И нека е измислица.
А после, нека да боли. До кръв.
Нима животът не е най-нелепата безсмислица?
Щом към теб привързана съм с черна връв.

И нека после да съм траурна.
Скитаща се без утеха и сълзи.
Да ме сочат като аморална,
откраднала нечии чужди мечти.

Щастлива съм. С мене помълчи.
Да е уютна тишината.
И ако искаш, после продължи,
след воя, към луната...

© Свобода Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??