Циркът свърши. Вратите съвсем се разчекват из пантите,
а тълпата се люшва, залита безгрижно щастлива и сита.
И какво ни остава, освен с тия мулета крантави
да разблъсваме яростно стръвни сърца и искрящи копита.
Този впряг ни омръзна. Опъваме трескаво шиите
и блестят наште гриви изящни над мръсната улична киша.
Няма нужда след нас като вълци самотни да виете
или още по-точно след нас като слепи деца да въздишате.
Ей сега ще разцепим на две хоризонта следесенен
и ще хлътнем в обора на замък разкошен или селска хижа.
Ще висят в някой ъгъл седлата ни като обесени,
докато ги сменят за ракия и няколко долара мижави. ...