враната (Маргарита Василева)
156 5525
13 oct 2008, 17:39

Врабецът, зимата и аз... 

  Poesía
881 0 34

Врабецът, зимата и аз.

Усещаш ли студа?

И премълчавани неща -

парченца лед, хрущят...

Усещаш ли студа...?

Под стрехите-висулки мраз

насочени в целта.

Земята ледена, като сърце.

Усещаш ли студа?

 ---

Да МЕ припомни

искам есента,

че половината от мен

си е заровила в листата.

Да ме откриеш ти

(като мечта)

във... шарената ú постеля.

Защото

без да си ме търсил

си разбрал,

че

трудно е

човек

със себе си

да се

разделя.

 

 

 

 

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "че

    трудно е

    човек

    със себе си

    да се

    разделя."

    Наистина хубаво написано.
    поздрав





  • Да!!!
  • В ръцете на къпини не заспива вече слънцето,когато вие сте тук приятели!!!
    Прегръщам ви всичките!!!
  • и с теб е трудно човек да се раздели....
  • Марго, само ти можеш да ме трогнеш така...право в целта ! Поздравче от мен
  • "..трудно е човек със себе си да се разделя." прекрасен край! браво

  • Браво, много красиво и силно
  • Не се разделяй със себе си ... пишеш красиво
  • най-трудно е
  • Това ми хареса... доста. Комплименти!
  • Страхотен стих!!!
    Много силно начало, великолепен финал!
    Много философия има в него, страшно много ми хареса!!!
    Не виждам защо се прави аналогия с други стихове - стихът изцяло е оригинален и носи уникално послание...
    Браво, Маргарита!!!
    Прочетох с абсолютно удоволствие!!!
  • Вранке,...с Врабецът, зимата и аз... не усетих студ, честно!
  • "...че

    трудно е

    човек

    със себе си

    да се

    разделя" -браво,Враничке-много точно си го казала мила-аз всеки ден си го ДОКАЗВАМ,че е така!Хубава и топла вечер ти желая!
  • Вранке, като есенна сюита е звукът от стихотворението ти! Целувки!
  • Хрущи премълчаното...
    Марго!*
  • И никой не разбра - отива си лятото.
    Идва есента, тръгвам някъде.
    И непознати улици ще извървя -
    себе си искам да разбера.

    (текст от песента на Мери бойс бенд - "Непознати улици" )

    на това ми напомни най вече тази част от стихът ти :

    без да си ме търсил
    си разбрал,
    че
    трудно е
    човек
    със себе си
    да се
    разделя.




    http://www.youtube.com/watch?v=_GdibHcfn_0
    Поздрав!
  • Хубаво е!
  • Прекрасно е!

    "Защото
    без да си ме търсил
    си разбрал,
    че
    трудно е
    човек
    със себе си
    да се
    разделя."
    ...
    Всъщност е почти невъзможно...
    Поздрави и прегръдки!
  • каква невъзможност...
    а ти прекрасна Маргарита си в душата ми...с много обич за теб...
  • Вестителко, чудесен стих!!!

    "Да МЕ припомни
    искам есента,
    че половината от мен
    си е заровила в листата.
    Да ме откриеш ти
    (като мечта)
    във... шарената ú постеля."!!!*

    Не ми се разделяше с теб!... Прегръдки с много обич, Враничке!
  • Прекрасен стих!Поздравления!
  • Чурулик! Хубав стих!!!!
  • "че

    трудно е

    човек

    със себе си

    да се

    разделя."
    Ех, Вранке!
    Отново прегръдка!
  • Вярно е...
  • така е...
  • Най-трудно се разделяме със себе си, защото ни е трудно да се променим съзнателно, а не обстоятелствено.
    Пак се разфилософствах, извинявай!
    Прегръщам те, с обич!
  • А сигурно понякога ни се иска, дано да можем поне с други очи
    да погледаме! Чудесна си Марги!!!
  • "че

    трудно е

    човек

    със себе си

    да се

    разделя"


    Дали не го правим прекалено често!?
  • Врабецке...хубав стих!
    Браво!
  • Аз онзи ден едва се разделих с теб -
    тъй както даже и със себе си не мога!
    Стихът ти ме обви с топъл пух
    и с спомена за тебе, тънконога!
    Марги*!!!
  • Открих те в шарената есенна постеля!
  • Чирик
    Пиленцеее***
  • Да,невъзможно е,Марго.Великолепен стих!!!Прегръдка!!!
  • Каквото и да прави човек нито може от себе си да избяга, нито със себе си да се раздели...
Propuestas
: ??:??