Ти не мечта за летища,
а за уличката със стари сгради.
Света не нарече - нищо -
радва му се и мъничко страда.
Животът ти измислен бил вече,
когато разбра и огледа.
Хареса го. На теб е обречен
и кодът му те води като веда.
Самият няма име - твойто носи.
Пътят му понякога измаря.
Той отбягва разните въпроси...
Вечно с вятъра е в надпревара. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse