Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
14 oct 2021, 16:39  

Вратата на храст заприлича 

  Poesía » De amor, Otra
675 1 5

Съвсем по момчешки ме сръчка
немирният вятър и ето,
изпука под стъпките съчка,
или пък... Разби ми сърцето.

 

Къде по света ли е скитал?
Девойки прегръщал стотици...
Оставил ме в спомени скрита,
невеста не бях, ни  вдовица.

 

Веднъж как поне не помина?
Вратата на храст заприлича,
трилистните все детелини,
мълчаха дали ме обича.

 

И как ме позна остаряла?
Защо ми развяваш душата?
Животът е имала - дала,
сърцето ми есен в позлата.

 

Вземи! На! Ей тъй за последно,
стихът, по вълна разлюляна.
Че, ако веднъж те погледна,
ще взема  пак да ти пристана

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??