Ден след ден минава, времето е винаги на ход.
Не пита, не се моли, просто си върви
със своя собствен код.
По кода го маркирам,
да помня от кога спечелила съм любовта!
Къде била съм, с кой делила съм късмет,
къде мечтала съм и как съм плакала безчет.
Времето е вечно, от създаването на света.
А аз, преходната, се опитвам да го разбера?
Времето - живот е, мярка за това, какво ще научи
собствената ми душа!