sanctus (Малин Милков)
12 25
15 dic 2009, 21:35

Време 

  Poesía
1067 0 7

Затворен съм между миналото и настоящето.
А си мисля за бъдещето - нежен полъх на
вятъра по набразденото от бръчки лице.

Стоя като пътник, чакащ последния влак,
но знаещ, че няма да дойде. 

Минало.Толкова далечно, а всъщност 
толкова близо - като усмивка по устните 
на малко дете.

Настояще. Толкова реално и сякаш безкрайно,
като  капка сълза, която се ражда 
върху нечие лице.

Надежда. Забравена, както винаги, някъде
там, между минало и настояще.

А аз все повече очаквам и
се взирам в бъдеще - толкова красиво
и толкова нежно, а всъщност неясно.

Остава ми само нежният полъх на вятъра,
върху моето набраздено от бръчки лице.

© Малин Милков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??