Време

10 jun 2021, 18:09

Poesía » Filosófica

456 1 4

А ми се иска да беше лесно и просто,

с лекота да живея този живот

С поглед замечтан към простора

без да забързвам сърдечния ход

А вечер да прегръщат деня ми

силни ръце с увереност мъжка

Разсеяли всяко дребно съмнение

Подплатили чувствата с обич най-дръзка

А ми се иска да присъстват в този мой свят

вълшебствата от приказка стара

Да вярвам в нескритото чудо... да бъда

и да търся жива вода от безкрая

А ми се иска да имам своята пролет,

майски дъжд с бухнал люляк в слънчева прелест

Да дочакам онези писма с топли целувки

развълнували нощния сън с капката нежност

А как още искам да живея с наслада,

с цветната свежест, и топлата есен

да мога, да обичам, нищо друго не искам

без да мисля за края, да изживея своето време

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Лютиче (Валя Сотирова)

2021-07-04T09:55:39+03:00

Да обичаме ни дава сили, да ни обичат, ги удвоява!
RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

2021-07-04T09:30:51+03:00

" да мога да обичам, нищо друго не искам
без да мисля за края, да изживея своето време!
Нима това е малко, нека да обичаме,обичта дава топлота!
Лютиче (Валя Сотирова)

2021-06-12T11:54:37+03:00

Вероятно, но винаги може да се желае повече!
Иринакис (Ирина Колева)

2021-06-11T11:29:15+03:00

Не е непосилна мечта, мисля.