Сериозно, мисля вече да си тръгваш.
Дори кафето още да не е кипяло.
То май и захар в шкафа вече няма.
И да имаше, отдавна ми е загорчало.
Да поседим, преди да тръгнеш вяло
с посърнало лице и бавни стъпки
към вратата зейнала - и все направо,
преглъщайки сълзи на малки глътки.
Не спирай, нищо няма да поправиш.
Вдигни лице и лек попътен вятър.
Аз знам, ще има вече в твойто яке
освен запалка и едно пакетче захар.