Време разделно.

31 ene 2020, 7:48

Poesía » De amor, Filosófica

667 2 2

Аз цял живот стихиите преследвам

и срещнах бури с нежни имена.

Как исках да си полъх за последно,

а не горчивата, най-тъжната сълза...

Не вярвам във пороя от очите ми.

От обич мислех, че така преливам.

А то било е болка за отричане

на туй сърце до празно що изстива.

Дошло е времето, разделно прѝживе.

По дяволите в гроба, мъртвите душѝ!

Дали ще съживи да имаш някой ближен?

Не знам. За тебе Господ ме уби...

Стихопат.

Danny Diester

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Иринакис (Ирина Колева)

2020-01-31T17:09:00+02:00

Тъгата ти е тъжна не само за теб. Всеки ред си пропил с нея и ....много е осезаема.
генек (Георги Коновски)

2020-01-31T11:18:06+02:00

Хубаво.
За бурите с нежни имена има маса вицове - как идват и какво отнасят.