Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля,
замлъкна в миг бездвижно песента.
Застина поглед - гаснещо боля,
бездушен зов в клепача на нощта.
Безгласен вопъл - време на пустиня,
сърцето шепне ронени слова.
Жадувам Твоя глас, Исус облечен в синьо,
да утеши целебно разранените места. ...