Как така се случва? Времето е странен феномен.
Часове минават за секунди, щом си тук със мен.
Няма ли те, то замръзва и безкрайно се проточва.
Чакам миг да мине, но не иска следващ да започва.
А вече месец мина и още толкоз ли ми казваш ти?
Защо те няма, мила? Не ще душата ми да полети.
Аз искам да се приближим, а ти отиваш по-далеч.
Сърцето ми се къса и не мога да издържам веч.
Дали ще дойде някой ден, когато да ме видиш пак?
Дали ще ме погледнеш? Не съм поредният глупак.
Думи мога хиляди да ти говоря, но позволи ми, моля,
възможност да докажа, че в живота ми си с главна роля.