17 oct 2008, 1:52

Времеброднишко 

  Poesía
880 0 1
Белеят се в сумрака сухи клонки
от ароматен клек, нейде на Рила.
Далече над вината и иконите
шепа Души пак себе си открили са...
Намерили фракталните подобности
Събите си използват за огниво.
Високо над мъглите, там, сред хвойните
броят звезди, завърнали се в Дивото
и чак до изгрев пеят времебродници,
докосват се с криле... И Е Красиво!
Дъх Топлинка, Искра Любов...
И чай от лунни бисери, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ценев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??