26 nov 2021, 9:59

Времена 

  Poesía » Filosófica, Civil
515 0 0
Ех, времена, не зная,
напред или назад се мая.
Обречен да живея аз в средата,
между залеза и зората.
Като мен обречено е битието,
сякаш пронизано в сърцето.
С последен дъх извиква
старо тръгва, ново идва.
Тъй получи се съдбата,
на нас падна се борбата.
Храма ли ще построим
или дедите си опозорим. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Б. Неугасимов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??