24 ago 2008, 22:20

Времена 

  Poesía » Otra
785 0 2
Безмълвна аз стоя сега,
очите ми леят сълза след сълза...
Мисля си за разни времена..
За приятелството, любовта...
Колко грешки човек допуска заслепен
и един ден обръщайки се,
времето да върне иска му се...
Ала приятелството нейде се изгубило
и отишла си е любовта...
Времето погубило ги е,
отвело ги е при смъртта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослава Йорданова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??