Временно

razli44na (Вяра)
30 4

17 oct 2005, 14:45

Poesía

818 0 0

Когато усетиш, че временното е най - постоянно,

когато покривът се превърне в небе,

когато дареният миг премине безкрайно пространство,

за да достигне през живота до теб,

се окаже единствена истина,

а всичко останало, в което винаги вярвал си,

се развенчае и стане измислица,

тогава значи си влюбен за пръв път в живота си,

и се питаш- защо чак сега?

Опипваш с треперещи пръсти на сътбата хомота

и търсиш на стената врата.

Камшици бележат на дланите кървави дири-

не посягай- сърцето отсреща е мина!

Любовта се оказва терор върху някой невинен!

Спираш стреснат-светът ще се срине.

Свеждаш чело,забравяш мечти и копнежи,

за да не нараниш човека отсреща.

Той още не знае, че всичко е толкова временно.

И че само мигът се равнява на вечност.

***

Бавно смъквам от гърба си грешките

и те попадат в нечии ръце.

А те човешки са, ах толкова човешки са,

че в шепи сбрани- са едно сърце.

Дали пък някъде не ще да има

безгрешници с втъкано съваршенство?

Едва ли- Господ-Бог един е.

А пък за рая нямало преживе членство.

Със всеки пласт съблечен аз пораствам,

избутвам с лакти облаците мрак,

към светлината устремена пак съм.",1] ); //--> когато това, във което цял живот се съмняваш,