Veronisia (Вероника Борисова)
61 135
21 ago 2008, 21:34

Времето 

  Poesía » Otra
727 0 4
Времето

Времето безмилостно тече,
отлита,
не зная накъде
и то не пита.
Как искам да ме отведе,
където
дете щастливо бях,
безгрижно,
на майчиното рамо спях,
безмълвно
и хиляди мечти посях,
напразни...

Времето безмилостно тече,
заплита
моята съдба, но накъде,
се питам,
кръстопътят ще ме отведе.
Отдавна
порасна малкото дете,
изпразни
мечтите от своето сърце,
протегна
към небето двете си ръце,
с надежда...

© Вероника Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...много е добро това!!!
  • а ти запази това дете в себе си докрая...
    трогна ме този нежен и топъл стих...с обич, мило Верониче...
  • "Дори и след най-проливния дъжд слънцето изгрява отново."
    Това си го казала ти, аз само го припомням!
    Нека не губим надеждата!
  • Надежда
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??