5 abr 2012, 15:30

Времето 

  Poesía » Filosófica
548 0 1

 

ВРЕМЕТО

 

 

 

Но  времето безмилостно тече –

неистово, нечакащо, непитащо.

Минутка след минутка се изплъзва

в безкрайността...

Не пита: "Искаш ли"?

Не казва: "Може ли"?

А просто най-безцеремонно

се изтръгва от една

нагърчена и свита на кълбо душа.

И всеки миг тогава е откраднат,

секундата дори ти е дарена,

а ти крещиш, проклинаш,

но напразно!

Минутите – броените минути,

минутите – мечтаните минути

са отвъд...

стопени безвъзвратно!

 

 


© Сафия Сандерс Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??