Времето

Newer (E.С.)
7 6

18 mar 2016, 7:48

Poesía » De amor

693 0 1

Дъжда, моята сестра,

капка по капка стича се по мен.

В опит да отмие самотата,

успокоява ми душата.

Слънцето, топли ми страните,

премахва ми сълзите.

Ветровете буйно се надигат

и ме казват да не страдам аз по теб.

Морето, моя пръв приятел,

утехата ми дава.

Огънят, топли ме и ми прошепва,

че друг на твое място ще пристигне.

Но времето, реалистът, ми показа,

че друг не ще заеме твойто място.

Сърцето, дамгосано – твое то остана.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ParvaNova (Ренета Първанова)

2016-03-18T20:18:22+02:00

Със сигурност ще го направиш! Валери си е такъв, но е добронамерен и прав, той пръв ще те похвали, Е.С.!