Движа се в безкрайността.
Едно и също всеки ден,
същият график от мен.
Защо, не знам.
Защо сме устроени така?
Защо сме свикнали така със света?
Защо времето вместо Бог е дошло?
Всеки бърза нанякъде.
Хората умират,
страх ги е, че животът свършва.
И времето ги прекършва.
© Todos los derechos reservados