Времето...
... На Слънцето последният отблясък
пробяга за прощално по водата,
денят полека спусна се „оттатък”
и лятна нощ зави с воал Земята,
но Времето остана неделимо,
че всеки ден в нощта си продължава
и същият, макар под друго име,
след нея пак със Слънцето изгрява...
Стоя във виолетовата вечер
на този бряг, в душата с тиха болка,
загледан в залеза, където вече
е Слънцето за друга обиколка...
А нямаме за Времето сетивност
и безполезни дремят сетивата...
Безкрайна е човешката наивност
да улови на Времето следата...
Но във надбягване с недостижимото
измислили сме, как да го задминем,
и да измерваме неизмеримото
във: мигове, минути, дни, години...
А ние сме във Времето... И в него
живеем тук, поканени от Бога,
във хаоса от: чувства, страст и нега
докоснати от Неговият огън!...
Лишени от усещане за Вечност
мечтаем за Безкрая и Звездите,
но в залезът на всяка нова вечер
отмятаме си в календара дните...
Замислям се за Друго измерение,
че в залезът разискрено – вълшебен,
възможно е дори да го намеря
на този бряг, с една Жена до мене...
... Стоя унесен, плискат ме вълните,
а видимо и всичко се повтаря...
Фактически, не искаме ли, с дните
ний Времето да впримчим в календара,
за да е някак си съизмеримо
то с нашата, човешката ни същност
и със моментите незабравими
в такива нощи плахо да се връща!...
И Времето, което сме живели
във дните от живота да затворим,
макар че и до днес не сме успели –
освен във спомените, да повторим!...
„Затвореното Време” е: История
и то съвсем не се интересува
от бранните вражди за територии
и кой, кога, защо и как царувал...
Но и за нас съвсем не го е грижа
и все едно е тук дали ни има,
то все ще продължава да се движи:
първично, всеобхватно и незримо...
... И все така ще си тече – безкрайно,
дори Планетата ни да се пръсне,
ако във нея метеор, случайно
пресякал орбитата ѝ, се блъсне!...
06.08.2014. Средиземно море
© Коста Качев Todos los derechos reservados
на този бряг, в душата с тиха болка,
загледан в залеза, където вече
е Слънцето за друга обиколка"...
Поканени от Бога... тук събираме, подреждаме, диплим мисли, но сме тъй мънички...