15 may 2006, 11:55

Времето е магия 

  Poesía
598 0 3
  • Времето e магия, върти ме в своята посока,
    много различна. Оставам или тръгвам?
    Падам, ставам и  търся от залеза пътека,
    и мисля си, че се  разбирам.
    Но едва ли - аз не се познавам.
    В безизходност разпилявам дните,
    но не и мечтите... Избрах си път,
    който е труден, но ми дава надежда,
    изгубена в нощите изживяни с мечтите.
    Търсех  истини, които са  безсмислени,
    неспирно въпроси напират в сърцето,
    пълзят по устните, и по дланите ми се стичат.
    Тогава искам да  докосна само със пръсти
    толкова леко, колкото да  почувствам.
    твоят свят без да те питам, без въпроси.
    Аз само докосвам очите ти кротки и мили,
    питам се, дали са щастливи...
    Дали не съм по пътя си сринала,
    което с години съм събирала?
    Искам да ти дам обичта, която напира,
    която извира, но сякаш до тебе не стига.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??