Времето
като сирена
ни примамва към брега и
 вярата, докато
 не се разбием в камъните, донесени
 от самите нас.

 Дайте восък !
 Да запушим ушите си !
 Да не чуваме как
истината ни вика
през времето, докато
прегракне от усилие.

 Дайте ни и
две монети, да
 ги сложим на очите си.
 Та, макар и още живи, да
 не видим колко близко до
 нас преминават щастието, успехите ни.
Животът ни !

 Ех, времето ! Все ни
дава и все си взима
надеждата, само за
да ни я даде пак
 утре…

Колко много от нас
 само за това живеят !