21 nov 2007, 9:24

Времето лети 

  Poesía » De amor
715 0 6
По улици безлюдни аз вървя,
подир една изгубена мечта,
и винаги, когато аз се спра,
и щом към теб протегна аз ръка,
си спомням мъката, която остави.
Споменът се връща
и с мъка ми отвръща.
И как безмълвно времето минава,
колко бързо то лети в забрава,
стана тъмно, аз още вървя
подир една изгубена мечта.

 18/01/03

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??