По улици безлюдни аз вървя, подир една изгубена мечта, и винаги, когато аз се спра, и щом към теб протегна аз ръка, си спомням мъката, която остави. Споменът се връща и с мъка ми отвръща. И как безмълвно времето минава, колко бързо то лети в забрава, стана тъмно, аз още вървя подир една изгубена мечта.
Ще я достигнеш...щом още не си се уморила да я следваш!
Ти си силен човек и си написала много силен стих!
Поздравявам те и ти желая само сбъднати мечти!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.