12 dic 2007, 15:23

Времето отлита... 

  Poesía » De amor
1181 0 1
Текат минути, дни и часове,
бързо времето отлита, без дори да разберем.
В този миг внезапно от мисъл озарен си, че:
Младостта е изживяна и няма да се върне
и как ли ще признаеш пред себе си, че тя е отживяла.
И пак на помощ мечтите нахлуват в теб,
копнеейки да се върне младостта и пак да познаеш любовта.
Която е сливане на две тела в нощта –
нежни думи, ласки –
луда страст до сутринта!...
Ох, мигове вечни и безкрайни, върнете ми пак младостта,
за да мога да изживея аз пак любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??