Колко бързо времето минава
и как време за нищо не остава...
До вчера бях дете със вдигнати опашки,
от днес съм момиче със сериозни задачи.
Мисля за това, как на утрешния ден ще продължа
и какви проблеми ще трябва да разреша;
пред какви демони ще трябва да се изправя
и най-важното, как детското в себе си да запазя?!
Но ето, че времето бързо минава
и пак време за нищо не ми остава...
Дните минават безпирно,
а при всеки спомен сърцето се вълнува силно.
© Александра Василева Todos los derechos reservados