Времето събира,
времето разделя…
Той, животът, си върви,
отминават идващите дни.
Тебе не откривам
и душата страда…
Само птиците в небето
се докосват до сърцето.
Връщам се отново
и те търся дълго…
Бягат мисли, липсват думи,
моят път към теб се губи.
Времето събира,
времето разделя…
Пак е вечерта красива,
но е тъжна, мълчалива.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados