Часовете изчезват ненадейно сами,
както минутите саморазтопявайки
и чувам твойте нежни вопли,
догонвайки ги и самонаслаждавайки се.
А секундите избухват в ярки искри
и спират всичко моментно взривявайки,
като се стелят спираловидно с прощални речи
и умират в мигове обнадеждавайки.
А в центъра на тези часовникови стрелки,
оспива времето тъжно опрощавайки
и ни събуждат нови слънчевите лъчи,
когато зажумяваме размечтавайки... ...