8 abr 2009, 8:48  

Вричане 

  Poesía » De amor
2448 0 30

Нощта заспива в нашата прегръдка.

(Ще я събудим утре призори.)

А думите разбраха и си тръгнаха.

(Не трябват думи, щом в любов горим.)

 

Луната пак в прозореца наднича,

в букет събрала палави звезди.

Душите ни за първи път се вричат.

Дано съдбата ни възнагради!

 

 

 

 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??