Izrezka (Калина Стоянова)
29 0
21 ene 2011, 23:38

Връх 

  Poesía » Otra
474 0 1

 

Сам и начумерен

сред облаци,

самотен и скован,

не хвали никого –

за да го похвалят,

не гали никого –

за да го пожалят.

Сам към себе си

е зъл

и само  думите му

верни –

ветровете –

нашепват

мирова печал.

Стърчи огромен

и студен,

а чака

някой.

Да го изкатери.

И  целуне

над облаците

слънчевия

връх –

събрал началото

на световете

и с леден дъх

ги приковал отгоре.

Да светят.

И да мечтаят –

както той

мечтал...

© Калина Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??