Връщам ти спомените
Бледи спомени плуват из здрача.
На дивана спи стара печал.
Гледам снимки и... тъй ми се плаче...
Блика щастие, а на мен ми жал.
Кой да питам, дали аз била съм -
oнази млада, сияйна жена, с чар;
дето галеше тебе все плахо,
а ти целуваше с пламенна жар?
Ще ти пратя красивите снимки!
Нямам нужда от спомени днес.
Тръгва времето спряло. Усмихва се.
Мамо! - вика ме детско гласче...
© Димена Todos los derechos reservados
,,Не водя дневник, всичко е в сърцето...''
Хубав стих, Димена!