Все мъчим ледовете да стопяваме,
замръзнала държат те нашата плът.
Защо в душите още си внушаваме,
кога ли ще намерим верния си път.
Все тръгваме на чисто, а не стигаме,
не виждаме понякога къде вървим.
На стара слава още ли залагаме,
гледаме отново някой пак да нараним.
Ще роним лицемерно пак сълзите,
гърди ще тупаме и казваме, че сме герой.
Не искаме да си признаем дори вините
и пак в душите търсиме завой…
В.Й. 27.04.2011г.
© Васил Йотов Todos los derechos reservados