Все мъдростите нечии четем,
разкриващи ни как да сме щастливи.
В доброто вярваме, крадем
от стиховете им красиви.
Но тез напътствия, слова,
които пътя сочат в рима,
дали са точно онова,
което авторът е имал?
Или и той злочест, унил,
с живота някак се е борил
и зад листа си просто крил
сълзи, нещастие, умора.
Защото радостен човекът,
над лист не би се задържал,
да пише своята пътека,
а би наяве я вървял!
М. Спасов
© Мартин Спасов Todos los derechos reservados