Все някога ще те допиша
и мастилото ще запази спомена за теб.
Точно, когато за последно те издишам,
ще застанеш пред мен
като най-красивият портрет.
Все някога ще се случим отново
и ще се разпознаем в поредния стих.
Аз за теб ще бъда готова,
защото мастилото помни
къде точно те скрих.
Дали някога ще те допиша...?
Може би като спра да дишам...!