Не бе ли огънят ми благодатен?
Или реши, че е измамен?
Светът престава да е необятен,
не е ли споделен от двама.
Събрах душата си в заплетен възел.
Един от нас си е отишъл.
Къде и как, защо си бързал? –
да питам, вече няма смисъл.
Ти нощем спри да се събуждаш,
щом вятър клоните прекърши –
това е болка, но е чужда.
И става прошката ненужна – ...