Не минава и ден, не минава и нощ,
във които да не те мисля.
Във кръвта ми течеш, във ума ми гориш
и не зная как да потисна
този спазъм копнеж, тази жажда за теб,
този устрем да те обичам...
И се раждат във мен нежни думи безчет,
със които да те наричам.
И те нося във мен, и макар да болиш
все те мисля- и денем, и нощем.
Във кръвта ми течеш, във ума ми гориш
и съм твоя все още. Все още!
© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados