14 feb 2020, 10:57

Все още 

  Poesía » De amor
1145 0 0

 

Да те забравя все още днес е трудно,

ти минал си през всяка моя вена,

усмивката ти (дето искам да на мразя)

все още действа ми като магия.

 

Все още помня всеки допир твой

(възможно ли е да съм малко луда?)

Не мога. Не, не мога да се разбера

какво ме дърпа винаги към теб.

 

Обичах те, и някак си те мразех

за това, че имаш власт над мен,

за това, че пак без тъб съм слаба,

за това, че още търся само теб. 

© Александра Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??