Все още не преминала през прага на зимата, която предвещава студ... опъва бръчките, изглеждам по-млада и трън във завистливите очи... на пук. Все още във душата първа пролет е, и пролетите в мен са като песен. Усмивката ми казва: - Топло лято е! A календарът с прът ми сочи - есен. Сезоните минават все през мене, а аз през тях, за кой ли път... Момичето бушува в мен, а дреме жената в своя цветен кръстопът. И аз ще остарея със всичките години, забравени на прага ми... ожаднях, и пия от мечтите си най-чисти пориви... но сещам зимата... дали не остарях?
Джейни, не е важна опаковката, а вътре какво има!!!
А съм сигурен, че и след много години ще си отново същия чудесен човек с лято в душата!!! Поздрави за хубавия стих!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Харесвам този си стих, това съм аз, друга няма да бъда навярно никога...