Все още си мечтая за любов
и тайничко все още се надявам,
че някъде из прашния алков
в килията, която обитава
Съдбата ми, във ъгълчето свряно,
едно зрънцé любов стаено чака,
за да покълне в пустите поляни
на дните ми пред залеза. И мрака,
когато неизбежно предяви
правата си, да тръгна от света
спокоен, че под късните треви
изтлява мъж познавал любовта.